Затвори

Абонирайте се за бюлетина на Дентална клиника Петър Дучев!

Бъдете в крак с всички новини свързани с нас, актуална информация и съвети за Вашето дентално здраве и това на Вашите близки.

Петък вечер

Петък вечер.

След тежка и натоварена седмица се изтягам на дивана с чаша вино и усещане за добре свършена работа. Опитвам да гледам сериал по една от онлайн платформите, но усещам прегръдката на Морфей. И тогава чувам или по скоро усещам вибрацията на телефона си. Поглеждам го и виждам съобщение от човек, който от известно време ми е пациент, а имаме и приятелски взаимоотношения. Отварям съобщението. То съдържа видео файл. Една от онези забавни историйки, в която двама възрастни джентълмена излизат с лодка за риба. Докато гледат въдиците насред нещо като езеро, единият задрямва и протезата му пада във водата. Човекът е разочарован, но такъв е живота. Малко след това другият хваща риба. Голяма риба, в устата на която намира протеза. Решава да се пошегува и незнаейки за бедата сполетяла другарят му, си слага протезата, опитвайки се да го изплаши и разсмее едновременно. Приятелят му обаче не е изплашен, още по-малко развеселен. Пресяга се, взима ченето от устата на “веселяка”, изплаква го във водата през борда на лодката и опитва да си го сложи обратно. Оказва се, че не е негово, но какво пък? Все е нещо. Обръща се към смеещият се приятел с физиономия на лицето “Какво ти става?”.

Видеото свършва и аз не знам, как да реагирам. Зъбите на моя приятел са си по местата, но неотдавна съм оперирал баща му. Човекът повече от 10г. беше носил подвижни протези. Поставих му импланти на горна и долна челюст по метода “Всичко-на-4” и неподвижни, временни конструкции в края на операцията. За всеки случай пращам една усмивка.

Неговият отговор обаче ме накара да се замисля: “Не е смешно докторе. Тези протези наистина унижават човека. Благодаря ти, че върна достойнството на баща ми!”

Тъкмо да напиша нещо глуповато от типа на това, че се радвам да помогна и дойде още едно съобщение “Отделно ти благодаря, че върна и на мен себеуважението. Когато ми предложи тази, непоискана от мен отстъпка. И каза, че я предлагаш като знак на уважение към порасналите деца, които се грижат за възрастните си родители. Реално аз нямам нужда от отстъпка, но ти ме накара да се почувствам смислено.”

Написах само “Благодаря за доверието” и двамата замлъкнахме.

От тук нататък всичко щеше да е спам.

Запитване за консултация
Запитване за консултация

Абонамент за бюлетин

Какви новини желаете да получавате: