В днешно време концепцията All-on-4* е най-често клинично изследваната, а значи и най-проверената във времето методика за пълна рехабилитация с непосредствено натоварване.
Ще се опитам да развенчая някои митове за All-on-4*, които често могат да бъдат срещнати в интернет.
Мит 1: Части от протетичната конструкция ще бъдат претоварени, поради само четирите налични опори.
Многоголетните, повече от 25-годишни изследвания на различни автори, в това число и на създателят на системата (П. Мало) доказват, че четири импланта, поставени в съответствие с хирургичният протокол, са напълно в състояние да носят протетична конструкция от 12 единици. Наклона на двата задни импланта, позволява да се увеличи площта на реалният контакт кост-имплант. Така се създават оптимални условия за опора на конструкцията, даже и при минимален обем кост. Освен това металната сърцевина на конструкцията обединява четите импланта и ще създаде равномерно разпределение на дъвкателното натоварване.
Мит 2: Поради малкото импланти натоварването на костта е неравномерно и може да предизвика стапяне на костта.
Това не е така. Както вече беше отбелязано, имплантите се поставят под ъгъл от 45* и практически цялата зона на костта под носа и между синусите ”работи”, за да поеме дъвкателното натоварване. Често възниква въпроса – а какво, ако се увеличи още този ъгъл на поставяне? Такъв сценарии е силно нежелателен, тъй като може да се опорочи цялата концепция. В тези случаи се препоръчват решения с изграждане на кост и поставяне на 6 импланта.
Мит 3: При недостатъчно кост може да се окаже, че имплантите не са покрити от кост изцяло.
Съществуват хирургични шаблони, които обезпечават абсолютно точното поставяне на имплантите. Това е съгласно предворително уточнен план на лечение, съставен на 3-Д модели на челюстите. Така развитието на цифровите технологии помагат на хирурга и обезпечават максимално точно и безопасно поставяне на имплантите.
Д-р Петър Дучев
