Лесно ли е, да се откажеш?
Когато през 2014 открихме новата си клиника на ул. Раковски 124, в сградата на Европейският Парламент, разбрах че това не трябва да бъде обичайна дентална клиника. Не трябва да е клиника, в която се прави всичко, целият спектър на денталните услуги, пък били и те с премиално качество и цени.
Чувствах , че трябва да сме различни и отличаващи се. Но как? И по какво?
А се отличавахме по доста неща. Започвайки с площта и вътрешният дизайн - 44кв.м., а само три кабинета и операционна. Имахме и най – доброто оборудване. Зъболекарските ни столове, например струваха по повече от 80000 евро, все още единствените такива в България. И накрая, но не по важност – стерилизационният ни цикъл. Покривахме най-високият възможен стандарт, присъщ само за трансплантационните отделения. Никой в стоматологията нямаше и няма такъв.
Но, не беше достатъчно.
Трябва да сформирам лечебна философия, мислех си аз. С такива правила в лечението, които да издържат теста на майката и дъщерята. Т.е. лечение, което бих направил и на собствените си майка и дъщери.
И реших да въведа три правила, обещавайки пред себе си, че ще ги спазвам абсолютно.
Първо: Никакво пилене на здрави зъби за корони. Никакво безсмислено умъртвяване на здрави зъби.
Второ: Заместване на загубени зъби само с импланти. Никакви мостове и частични протези.
Трето: Не правим никакви подвижни протези. Никакви!
Въоръжен с тази философия, вече не си взимах грях на душата, пилейки здрави зъби и поставяйки подвижни протези. Знаейки, какво ще причинят на пациентите в бъдеще!
- Така е честно към хората, казвах на Веселина, моята старша асистентка, която беше винаги с мен и чуваше какво си говоря с пациентите.
- Така е, поддържам ви - казваше тя.
Скоро след това обаче имахме разговор с нея.
- А може би, не трябва докторе?
- Какво не трябва - недоумявам аз?
- Не искат така пациентите. Идват в тази луксозна клиника, готови са да платят премиални цени, но искат корони и мостове на всички зъби. Не вярват на имплантацията. Ето например пресметнах, че само около 30% от тези, които идват остават да се лекуват. А останалите си тръгват. И отиват там, където им правят мостове и протези.
- Не можем да се харесаме на всички - отговарям аз.
- Но докторе, виждам че Ви е трудно. Да плащате заплати, наем, да обслужвате кредити. Дайте да правим мостове! Пациентите ще са радостни и доволни.
- Не, Веси! Не бих ги направил на майка си, няма да ги направя и на пациентите си. По – скоро бих фалирал!
… минаха години и ние с Веселина пак разговаряме на тази тема.
- Докторе, добре че удържахте. Днес, за разлика от много други, Вие можете да кажете че имате своя философия. Удържахте на думата си и не изпилихте здрави зъби за мост. Не направихте подвижни протези.
- Е, да – скромнича аз.
- Трудно е да ви копират сега.
- Защо? Много зъболекари могат да се откажат от “лечения” с мостове. И да не пилят здрави зъби.
- Там е работата, че не е така просто, Д-р Дучев. Трябва да се откажат и от парите, а това е много трудно!
