Размисли на един зъболекар за бъдещето на бизнеса, в периода след опустошителна пандемия от коронавирус, а същевременно разгоряла се пълномащабна война в Европа.
Успехът на всеки бизнес зависи от много фактори. Моментната мода идва и си отива, пазарите се покачват и спадат. Икономиката процъфтява и се срива. Има приливи, които вдигат всички лодки. Условията могат да бъдат толкова благоприятни, че провалът да изглежда немислим, колкото и лощо да е управляван бизнеса. И тогава, веднъж или два пъти за всяко поколение, големи трусове – пандемии, войни, политически катаклизми обхващат всичко наоколо и не остават нищо на старото му място.
Лидерите трябва да реагират на заплахи, които не са в техният контрол. Провалът в такива ситуации, обаче не е неизбежен. Най-добре ръководените компании може да спечелят или да загубят, но в повечето случаи издържат, а дори и процъфтяват във времена на големи промени. Дори и по време на изключителните сътресения по време на пандемията от коронавирус видяхме, как някои компании продължиха своето развитие, смекчиха рисковете и използваха новите възможности. Други просто се задушиха.
Какво ги отличава?
Кои са характеристиките на устойчивите организации и техните лидери? Защо те излизат от бедствието по-силни, а други линеят и лидерите им многословно се оправдават, докато техните компании потъват?
Много качества са нужни, за да оцелееш в тежък период: способност да започваш отначало, упоритост, а и смирение, без което първото е невъзможно. Изисква се огромна работоспособност, вяра в собствените решения, както и воля да ги наложиш. Изисква се избретателност. В никой бизнес идеалните условия не траят вечно. Трабва да се справяте с орязани ресурси, да функционирате на най-високо ниво с нищо друга, освен с остатъци.
“Човек не се учи да ходи, докато спазва правилата”- пише основателят на Virgin, сър Ричард Брансън. “Човек се учи да ходи, докато пада”. Устойчивият бизнес не се страхува от падения. Всъщност, ако не се спъваме от време на време, значи не поемаме достатъчно рискове. Страхът от провала може да ни убие по-бързо от самият провал.
В трудни времена инстинкта ни подсказва, че трябва да се снишим и да играем на сигурно. Винаги обаче трябва да останем отворени към иновациите и да продължим да правим залози. Макар и по-малки. Някои от тях ще се окажат печеливши и тогава трябва да натиснем с всички ресурси на компанията. Предпазливостта и пестеливостта няма да ни спасят за дълго време. Трабва да продължим развитието си, да въвеждаме иновации и да ги продаваме на клиентите си!
Или да умрем! Надявам се, не физически!
