Моят поглед към един бизнес, изпълнен с хуманност и желание за помощ. На онези, на които даже им е трудно да кажат, какво ги боли.
Детската клиника ми остана по наследство. Не трябваше да я ръководя аз или поне не пряко. Но се наложи.
Малко предистория:
Когато започнахме да лекуваме деца и създадохме Детска Дентална клиника в рамките на “Дентална Клиника Петър Дучев” с Цветелина Дучева бяхме семейство. Движихме се в едно направление, имахме общи цели. Или поне аз си мислех така. Оказа се, че не е . Семейството се разпадна, но аз за дълъг период от време си мислех и вярвах, че проекта “Най-добрата детска клиника, въобще някога” е възможен с Цветелина начело, без да сме семейство. Просто бизнес партньори.
Е, не било писано! Тя напусна, а аз останах с детска дентална клиника за ръководене, в едно с всички останали задължения.
В началото, очевидно не се чувствах на мястото си и общуването с децата и техните родители ми беше трудно но трябваше да се адаптирам, за да оцелеем.
Заедно с клиниката наследих и доста проблеми, някои типични за чисто женски колектив, а други породени от недостатъчната инфилтрация на ценностите на “Дентална Клиника Петър Дучев”. Трябваше да наложа, всички системи и бизнес-цикли на работа. Освен това трябваше и да намеря онова, което ни прави различни. Сладките времена на временно монополно положение на пазара, бяха изтекли. Доста по-бързо, отколкото всички очаквахме.
Решението беше очевидно. Завръщане към корените ни, към онова, което “Дентална Клиника Петър Дучев” винаги е била и винаги е олицетворявала:
В тези записки ще разкажа моите истории от детската клиника, така както аз съм ги видял.
Може би повече бизнес ориентирани. Може би с прекалени изисквания към хората, работещи с мен. Но винаги с мисълта за постигане на най-добрият резултат. Заради пациентите, които даже не могат да кажат, какво ги боли.
Надявам се да са интересни. Или поне част от тях.
Д-р Петър Дучев
