Говорейки за денталният бизнес, стува ми се, че България е една от малкото страни, където съществува реален пазар на денталните услуги. В крайна сметка, човек може да избира от много възможности. Може да избира по цена и качество на лечението. Може да избере лечебното заведение, в което да проведе лечението си. Свикнали сме да вярваме, ча в Щатите и Европа, например Франция, медицинските услуги като цяло са по-добри, но това далеч не винаги е истина. Тъй като, в тези страни не съществува пазар на дентални услуги, то лечението се заплаща от застрахователните компании. Така застрахователните компании определят за кои услуги да платят и за кои – не, а също и цената на зъболекарските услуги. И така в лечението пациент, зъболекар и застрахователна компания стават като орел рак и щука – всеки има различни интереси и потребности и те никак не съвпадат с тези на останалите. Разбира се, потърпевши са пациентите, които често получават лечение, за което застрахователя ще плати. А не лечението, от което имат нужда. За професионалната съвест на зъболекарите, аз мълча.
Работейки в условията на пазар и свобона конкуренция, ние денталните лекари в България сме в състояние да предложим цялата скала на тази услуга. Какво имам предвид? От най-елементарното базово ниво, до върхови технологии и първокласни специалисти. Всичко това е на пазара и ценовите разлики са също толкова силно изразени. В България можете да си направите пломба например от 60 до 1000 лв. Можете да влезете в кабинет с един стол, 14 кв.м. и с обща толалетна на етажа или да попаднете в петзвездна клиника с кабинети, операционна, собствен закрит паркинг и прочие. Всики тези клиники и услуги съществуват по волята на свободният пазар.
Бизнес ли е денталната медицина?
Разбира се! И все повече ще става такъв. Времето на единичните, свободно практикуващи зъболекари отминава. Разбира се, те ще продължат да съществуват и да имат своята публика, но реалностите вече са други. Големите клиники с огромните си възможности и опциите, които предлагат на пациентите ще отхапват все по-голям дял от приходите и печалбите. От своя страна, големите финансови сили дават възможност за инвестиции в маркетинг, реклама, обучения, обурудване и пр. Така разликата ще става все по-осезаема.
В крайна сметка ще се оформят два вида практики. Първият вид, наречени от мен комодити ще са с унифицирани цени, обурудване и качество на работа. Те ще бъдат ползвани от около 80 % от хората и изборът на една или друга ще бъде според местоположение, налични промоции, отзивчивост на персонала и други. Втората група ще са клиники, които са ”haute couture”. Те ще оформят сегмент, в който цената няма значение. Стойността за пациента/клиента ще е резултат от безброй часове работа, умения и знания, индивидуално опаковани за всеки един пациент. Разположението на клиниката или честотата на посещенията ще играят второстепенна роля.
Клиенти или пациенти са хората ползващи услугите на денталният лекар?
Аз вярвам, че общуването и комуникацията трябва да са на достъпен за хората език. Заемането на позата “Аз съм великият лекар и трябва да ме слушате” не помага, както в разговорите, така и в лечебният процес. Нека да кажем така: докато е на зъболекарският стол, човек е пациент. В хола на клиниката, по телефона и при плащане – клиент. С всички произтичащи права!!!
Д-р Петър Дучев
