А ти, попита ли майка си?
Веднъж се срещнах случайно с един млад човек. Добре обезпечен, с “Мазерати” и бъдещ мъж на моя племенница.
- Страхотна е клиниката ви, д-р Дучев! - каза ми той. - Но моите родители най-вероятно няма да се лекуват при Вас. Те предпочитат да се лекуват в Швейцария. Там и живеят през повечето време.
- А баба ви и дядо ви?
- Какво за тях?
- И те ли се лекуват в Швейцария? - Любопитствам аз.
- Ааа не! На тях, какво им е? Те си имат протези и нямат проблеми.
- Вижте, с тези техни “зъби”, Вашите близки не могат да се хранят пълноценно. Не могат да дъвчат. Не могат да отхапят нищо. Това е илюзия, а не зъби. - Побързах да обясня аз, на младият си приятел, какво е това “зъби в чаша вода”.
- Никога не съм чувал баба да се оплаква. - Kаза ми той след известен размисъл.
- А ти представяш ли си, какво е да говориш и да се опитваш да се храниш с тези пластмасови подобия на зъби?
- ???
- Представи си, че в устата си имаш два мобилни телефона. С горния се опитваш да задържиш долния, а с долния – горния. Често като отвориш по – широко уста и двата падат.
Моят млад приятел си тръгна със своето “Мазерати”. А аз се замислих: дали не трябва да разкажа това на всички млади и по-възрастни добре обезпечени хора. Всички те обичат своите родители и баби.
На тези възрастни родители са им нужни импланти. Те са изключително надеждни. Зъбите, поставени не се свалят. Те функционират като естествени, изглеждат като естествени и имат нужда от грижи като естествени. С четка и паста за зъби.
Но възрастните хора не знаят за това. Не знаят, и че зъбната имплантация беше измислена за хора като тях. И че зъбните импланти могат да променят драстично качеството им на живот.
Но, те не се оплакват!?
Да. По себе си зная. Родителите не се оплакват!
