За зъбните импланти… честно! | Списание Bulgaria On Air | Януари 2015

Занимавам се с имплантология от 10 години. Всеки ден оперирам, поставям зъбни импланти, корони върху тях, планирам лечения, консултирам колеги. Веднъж на три месеца пътувам в чужбина за обучение, за да съм в крак с новостите. Ръководя поне шест курса годишно за следдипломно обучение и изследователски клуб в областта на имплантологията.
Всеки ден разказвам на пациентите си за зъбните импланти, за протокола на операциите, за стерилността и винаги съм се чудил от какво се страхуват и защо отлагат лечението си, понякога и до последно. За мен, медикът, споменаването на огромния процент пациенти, успешно решените случаи и високата квалификация на екипа ми, трябва да са достатъчни, за да убедят всеки, че това е изключително съвременно лечение с много висока успеваемост.
Докато един ден не влязох в един банков офис, не сдъвках един дъвчащ бонбон и…не си счупих два зъба. Последва рентгенова снимка и скенер, а резултатът беше категоричен: зъбите трябваше да се извадят, да се поставят два импланта заедно с изкуствена кост и пластика на венеца. Сякаш всичките ми знания и умения изчезнаха. И ме достраша. И то доста. Разбрах, че колкото и да отлагам, нещата само ще станат по-зле. На деня и часа бях на операционния стол. Този път от другата страна. Манипулацията продължи около два часа и ако можех да избирам отново, щях да избера да бъда в медицински сън. Заспивам, събуждам се и готово.Това да съм в съзнание и да виждам, и чувам работата на собствения си екип беше може би най-неприятната част от оперативната интервенция.
Колко добре се почувствах, когато всичко приключи и видях усмихнатото лице на главната си асистентка, което ме канеше да полегна в зоната на релакс на пациентите. Идеята да си полежа със студен компрес на бузата и чаша студен сок, гледайки забързания трафик по „Раковски“ от високо ми се стори доста примамлива.
Следваше период на възстановяване. Нещата отново бяха под мой контрол и не бяха толкова трудни за изпълнение. Раната се нуждаеше от пълен покой и всекидневни грижи. Когато два-три дни след операцията не се появи нито болка, нито отток или някакъв друг проблем реших, че вече всичко е ОК. Но уви – на контролния преглед колегата ми веднага забеляза отклонението в грижите, които полагах и получих остра забележка. Честно, досрамя ме, понеже сам критикувах пациентите, че не мажат раната с предписаният им гел и не спазват стриктна хигиена.
Разбрах колко е трудно да намираш по10 минути за себе си поне 6 пъти дневно ,направих усилие, поправих се и възстановителният период мина гладко. Последваха сваляне на конци, контролни снимки и фаза на изработване на временните корони върху имплантите. Щом ми ги поставиха, за мен нещата приключиха. С тях можех да се храня нормално с всякакъв вид храна, която не се задържаше около тях. Грижите за тези зъби беше абсолютно еднаква, като грижата за останалите ми естествени зъби. Нищо по-различно.
Сега, няколко месеца по-късно, дискутирам лечението на пациентите си със значително по-голяма увереност в думите. Аз самият съм преживял това, което на тях им предстоеше. Чувствам се длъжен да им обещая, че няма да ги боли, защото това е самата истина. Винаги коментираме и възможността за сън или наркоза по време на операцията. Така се избягват негативните емоции по време на самата интервенция. Акцентирам на необходимостта от следоперативни грижи и на проблемите, които могат да се получат, когато указанията не се спазват.
В момента мога да кажа, че имам ясна представа как се чувства човек в разцве- та на силите си, контролиращ живота и изнеса си, изведнъж изпаднал в ситуация, в която нищо не зависи от него и трябва да се остави в ръцете на друг човек. И тук не става въпрос за ремонт на автомо- бил или апартамент. Тук става въпрос за собственото здраве и лечебен резултат, с които след това трябва да се живее дълги години. И който да ти носи удоволствие при всяка усмивка, всяка отхапана ябълка или препечена филийка.

Запитване за консултация
Запитване за консултация