Не тествайте върху зъбите си всички рекламни послания | Списание Bulgaria On Air | 2015

Д-р Петър Дучев, създател на DENTAL CLINIC
PETAR DUCHEV, пред Bulgaria On Air

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография ИВАЙЛО ПЕТРОВ

Д-р Дучев, често говорите за „дигитален дизайн на усмивката“. Какво означава това?

– В последно време нашата професия изключително много се дигитализира. Работата ни вече е абсолютно немислима без много качествена фотография на лице в профил и анфас, на детайли по зъбите. Това е единственият начин, по който нашият зъботехник, който се намира в Италия, вижда пациента.
Рентгеновите изследвания също са почти напълно дигитализирани. Плаките с негатив са отживелица, те дават възможност за много малко проучвания.
Докато програмите, които ползваме, ни позволяват да наслагваме фотографиите и изображенията от скенера, и така да получаваме предварително образите на бъдещите възстановявания. После можем да изпратим този файл в лабораторията и да получим готовата коронка. Вече не е необходимо да се взима отпечатък. Процесът е много бърз и е на път да стане много точен. Това ще намали до минимум времето на стоене на пациента в стола.

Какво друго се промени в професията за последните двайсетина години – от времето, когато сте били само пациенти?

– Из основи се промениха две неща, след които професията никога вече няма да е същата. Първото е, че имплантите навлязоха много в лечението и станаха изключително надеждни.
Второто е малко по-скрито за страничния наблюдател – това е така наречената адхезивна технология. Тоест възможността да присъединяваме към зъба външни части, изработени от керамика, които стават химически едно цяло с него. До такава степен, че са неотличими и при микроскопско изследване.
Това бе огромна стъпка напред, защото намали силно нуждата от пилене на зъбите и умъртвяването им. Пиленето е необратима увреда на зъба. Вярно, то носеше някои плюсове, но минусите бяха значително повече.

Какво следва? Напоследък много се говори например за отглеждане на нови зъби от стволни клетки. Да очакваме ли нещо подобно в близките години?

– Не. Съмнявам се това да се случи, поне в обозримо бъдеще. Все още няма нито един реално разработен протокол за приложение в клиника. За момента има само опити ин витро, в лабораторни условия. Не е поставено дори началото на клиничните изпитания, а след старта им ще минат поне двайсетина години, преди технологията евентуално да стигне до прак тиката.

Как си представяте тогава вашата работа след още десет години?

– Предполагам, че 3D-принтирането ще намери голямо приложение. Работата все повече ще се дигитализира и очаквам също да се раздели. Много зъботехници реално ще спрат да работят с ръцете си и вместо това ще управляват процесите на компютър. Ръчно ще продължат да работят само най-добрите зъботехници – ексклузивна услуга за ограничен брой частни клиенти, които могат да си го позволят. По-широката маса ще ползва вече машинно изработени коронки. Това не е лошо, защото ще е по-бързо и по-качествено от сегашното средно ниво. Но разликата между масовата и ексклузивната услуга ще стане още по-голяма.

За повечето хора може би ще прозвучи учудващо, че изтриването на зъбите се предизвиква от най-различни фактори, включително и прекалено честото им миене… Как всъщност да постъпим, за да запазим най-добре зъбите си?

– Нека се изразя така: трябва да се въздържаме да тестваме върху зъбите си всички рекламни послания. И да стоим настрана от всякакви агресивни неща.
Най-добрият ни съвет е: консултирайте се със зъболекаря си за продуктите, които ще ползвате. Щандовете за дентална хигиена в аптеките са вече толкова богати, че и аз вече се обърквам кое какво е.
Ние специално съветваме пациентите да намалят твърдостта, да използват колкото е възможно по-мека четка, и колкото е възможно по-ниско агресивна паста. Това е за сметка на увеличеното време за четкане и на правилните движения.
Да, с електрическите четки е много по-лесно и шик. Но, първо, те не измиват толкова добре, и второ, там, където измиват, същевременно изтриват зъбите.
Електрическите четки са създадени преди 25 години за хора с мануални или ментални проблеми, със затруднения във фината моторика. После големите компании подхванаха темата и ги наложиха като мода. Но не всеки продукт, който се налага на пазара, е непременно създаден с грижа за нашето здраве. Особено в нашия бранш. Една фирма влага милиони в разработката на даден нов продукт. И дори накрая да види, че продуктът не е толкова добър, под натиска на инвеститорите ще го пусне на пазара и ще го рекламира усилено.

Предполагам, че това се отнася и до много от избелващите продукти?

– Абсолютно. В нашата клиника доскоро имахме ненарушим принцип: никакво избелване на живи зъби. Това е чисто козметична процедура. Но се убедихме, че ако откажем на пациентите си, те просто го правят някъде другаде, и затова решихме все пак да предлагаме и избелване, ако пациентът държи. Но го предлагаме по възможно най-щадящия начин. Не правим „офисно“ избелване – тоест сядате и след 20 минути е готово. Това е твърде агресивно. Предлагаме контролирано избелване в продължение на 12 денонощия с нощни шини и с агент, за който е ясно, че е най-ниско увреждащият.

Имаше една полу-комична, полу-плашеща статистика от 60-те години, според която само една трета от българите ползвали паста за зъби. Как изглеждат нещата днес, подобрила ли се е денталната култура?

– Когато обсъждам темата с колеги, те твърдят, че моят поглед не е реален, понеже нашите пациенти са изключително подбрани. И все пак твърдя, че при пациентите в големите градове напоследък се наблюдават все по-малко кариеси. Особено при по-младото поколение. Но се появява друг проблем – прекомерно изтриване на зъбите. Просто защото зъбите ни не са пригодени за храните и напитките, които започнахме все повече да консумираме – говоря за газираните напитки, за постоянното смучене на сламка пред компютъра… Поне такива са моите наблюдения.
Впрочем някои хора смятат, че ако ходят при скъпи зъболекари, това ги освобождава от всякаква грижа. Не е така. На какъвто и зъболекар да ходиш, най-важната грижа я полагаш ти самият.

Основен проблем изобщо в медицинския сектор е недостигът на кадри и фактът, че много обучени хора заминават за чужбина, привлечени от по-добри условия. Вие завършихте втори по успех в курса на gIDE – Глобалния институт за дентално образование. Предполагам, че лесно бихте намерил реализация навън. Защо избрахте България?

– Защото възможността да се развиваме е тук. На Запад професията е свръхрегулирана и вкарана в строги рамки. Има стоматология, свързана със здравната каса или осигурителната система, и значително по-малка частна стоматология, изключително затворена. Много е трудно за външен човек да проникне в нея, и ще отнеме години.
Докато в България професията не е толкова регулирана и има абсолютно демократична частна практика. Всъщност това е един от най-чистите бизнеси у нас: пациентът влиза, харесва му – плаща, не му харесва – отива си. Здравната каса почти няма отношение, защото сумите, които покрива, са пренебрежимо малки. Докато ако отида във Франция, трябва да следвам правилата, които френският зъболекарски съюз е задал преди 30 години. Не мога да следвам актуалните тенденции.

Какви са възможностите България да се превърне в център за медицински и дентален туризъм? Напоследък все повече чужденци избират да се лекуват у нас, предполагам – и във вашата клиника?

– Не, при нас – не. Аз имам особено мнение по въпроса. За мен денталният туризъм по начина, по който се случва в момента, е по-добре да не се случва. Това е като с морските курорти – фаза на бързо развитие, последвана от фаза на сгромолясване.
Денталният туризъм в България ще има смисъл, когато чужденците започнат да идват не само заради ниската цена и кратките срокове, които обещаваме, но и заради високото качество на услугата. Само че има още дълъг път да извървим, преди да можем като цяло да предложим такова високо качество. В момента голяма част от денталния туризъм се крепи на същия принцип като Слънчев бряг с неговия евтин алкохол.
Имам по няколко предложения седмично за работа с дентални туристи, които отказвам. Първо, при нас цената е почти същата като средната за Западна Европа. И второ, ние не сме склонни да вършим работата си в трескаво бързи срокове.

След четвърт век здравна реформа в България почти няма доволни от това, което се е случило. Много хора казват, че реформата е правена от чиновници, без представа за реалното здравеопазване.

– Аз изповядвам виждането, че държавата е лош собственик и би трябвало да раздържави болниците, като постави ясни правила за функционирането им. И, разбира се, да приключи с монопола на здравната каса. Единствено частният интерес е добър стопанин.
Между другото стоматологията в България, каквото и да го ворим за нея, се развива в правилната посока и в нея няма толкова проблеми, именно защото през 2000 година беше сложен край на държавната стоматология.
Разбира се, това не може да се случи по същия начин в карди ологията, да речем. Но е неоспорим факт, че по-лош собственик от държавата няма. Наскоро се наложи да посетя болница и не мисля, че положението би могло да се влоши още.

Как се справяте вие с недостига на кадри?

– По различни начини. Първо, абсолютно всички зъболекари, които идват при нас, през първите шест месеца нямат право да работят с пациентите сами. През това време ги учим на основни неща, които не са получили във факултетите.
Четири пъти годишно трябва да отидат на външни обучения, извън клиниката. Някои са по избор, но има и задължителни неща.
Струва ми се, че за по-младите колеги е по-лесно, защото има кой да им даде насоки. Докато за нас – за мен и съпругата ми например – не беше така.
Дълго време сме се лутали. Огромно значение за мен изигра програмата на gIDE в Калифорнийския университет. Тя ми помогна да подредя нещата в главата си и да се науча да преценявам кое има стойност и кое – не.

В заключение един съвет от вас към хората, които тепърва искат да навлязат в тази професия?

– Проблемът в България към момента е, че на пазара няма достатъчно качествен продукт. Има огромен глад в областта на качествената стоматология. Да, 99% от колегите ми казват, че хората нямат пари за такъв продукт, но това не е вярно. Просто не се предлага достатъчно. Така че към момента България е изключително добро място за практикуване на стоматология. Затова бих ги посъветвал да потърсят решение и образование навън, и после да се върнат да практикуват тук.

ПЪРВОТО ПОСЕЩЕНИЕ – ОЩЕ ПРЕДИ ПЪРВИЯ ЗЪБ

Първото посещение на едно дете при зъболекаря трябва да стане още в първата годинка, казва д-р Цветелина Дучева. „Това може и да прозвучи шокиращо за някои родители, но е добре да заведат детето си при специалист дори още преди да са поникнали първите зъбки. Тогава се говори с родителя, обяснява му се кога да се мият зъбите, какви продукти да се ползват – защото пазарът е наистина преситен.
Миенето трябва да започне с появата на първите млечни зъби – първоначално със специални силиконови напръстници, а после, когато детето вече може да седи – и с четка и паста. Някои родители смятат, че щом млечните зъби така и така ще се подменят, нямат нужда от толкова грижи. Истината е точно обратната – млечните зъби си имат и колонка, и корен, и също могат да бъдат засегнати от кариес“.

Запитване за консултация
Запитване за консултация